забълвал

Речник на българския език

1. забълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълвал е производна форма на забълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълвал е производна форма на забълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

забълвал е производна форма на забълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забълвал е производна форма на забълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).