забучване

Речник на българския език

забу̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • забучвани
  • забучвъне
  • забучвъни
  • зъбучване
  • зъбучвани
  • зъбучвъне
  • зъбучвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-буч-ва-не
членувано за-буч-ва-не-то
мн.ч. за-буч-ва-ния
членувано за-буч-ва-ни-я-та