забутан

Речник на българския език

1. забу̀тан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

забу̀тана, забу̀тано, мн. забу̀тани, прил.
1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село.
2. Който е изгубен, скрит между други неща. Забутан документ. Забутани пари.

Грешни изписвания (3)

  • забутън
  • зъбутан
  • зъбутън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-бу-тан
непълен член за-бу-та-ния
пълен член за-бу-та-ни-ят
ж. р. за-бу-та-на
членувано за-бу-та-на-та
ср. р. за-бу-та-но
членувано за-бу-та-но-то
мн. ч. за-бу-та-ни
членувано за-бу-та-ни-те

2. забутан — мин. страд. прич. м. р.

забутан е производна форма на забутам (мин. страд. прич. м. р.).