забрадка

Речник на българския език

забра̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. забра̀дки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Жените на село носят забрадки.
Черна забрадка. — Символ на траур.

Грешни изписвания (7)

  • забрадкъ
  • забратка
  • забраткъ
  • зъбрадка
  • зъбрадкъ
  • зъбратка
  • зъбраткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. заб-рад-ка
членувано заб-рад-ка-та
мн.ч. заб-рад-ки
членувано заб-рад-ки-те
звателна форма