жътвен

Речник на българския език

жъ̀твен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жъ̀твена, жъ̀твено, мн. жъ̀твени, прил. Който се отнася до жътва. Жътвен сезон.

Грешни изписвания (1)

  • жътвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жът-вен
непълен член жът-ве-ния
пълен член жът-ве-ни-ят
ж. р. жът-ве-на
членувано жът-ве-на-та
ср. р. жът-ве-но
членувано жът-ве-но-то
мн. ч. жът-ве-ни
членувано жът-ве-ни-те