жупел

Речник на българския език

жу̀пел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Сяра.
• Сипя огън и жупел. 1. — Излъчвам силна горещина. Слънцето сипе огън и жупел.
2. Остро, яростно критикувам, нападам някого.

Грешни изписвания (1)

  • жупил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жу-пел
непълен член жу-пе-ла
пълен член жу-пе-лът
мн.ч. жу-пе-ли
членувано жу-пе-ли-те
бройна форма жу-пе-ла
звателна форма —

Връзки