жлъчка

Речник на българския език

жлъ̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. жлъ̀чки, ж.
1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.
2. Жлъчен сок — горчив жълто-зелен секрет на черния дроб с важна роля за преработване на мазнините в организма.
3. Остар. Жлъч. Синя жлъчка. Цикория.

Грешни изписвания (1)

  • жлъчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жлъч-ка
членувано жлъч-ка-та
мн.ч. жлъч-ки
членувано жлъч-ки-те
звателна форма