жилкуване

Речник на българския език

жилку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Начин на подреждане на жилките на листата.

Грешни изписвания (7)

  • желкуване
  • желкувани
  • желкувъне
  • желкувъни
  • жилкувани
  • жилкувъне
  • жилкувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жил-ку-ва-не
членувано жил-ку-ва-не-то
мн.ч. жил-ку-ва-ния
членувано жил-ку-ва-ни-я-та