жетон

Речник на българския език

жето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. жето̀ни, (два) жето̀на, м. Кръгла или четвъртита плочка от метал или пластмаса, която се разменя вместо пари при хазарт; служи за задвижване на автомат, за безкасово плащане или символизира право на нещо. Жетонът отговаря на 100 лева. Получихте ли си жетоните за храна?
прил. жето̀нен, жето̀нна, жето̀нно, мн. жето̀нни.

Грешни изписвания (1)

  • житон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-тон
непълен член же-то-на
пълен член же-то-нът
мн.ч. же-то-ни
членувано же-то-ни-те
бройна форма же-то-на
звателна форма