жетва

Речник на българския език

жѐтва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Жътва.

Грешни изписвания (1)

  • жетвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жет-ва
членувано жет-ва-та
мн.ч. жет-ви
членувано жет-ви-те
звателна форма