жертвен

Речник на българския език

жѐртвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жѐртвена, жѐртвено, мн. жѐртвени, прил. Който е определен за жертва или е свързан с жертвоприношение. Жертвено агне. Жертвена клада.

Грешни изписвания (1)

  • жертвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жер-т-вен
непълен член жер-т-ве-ния
пълен член жер-т-ве-ни-ят
ж. р. жер-т-ве-на
членувано жер-т-ве-на-та
ср. р. жер-т-ве-но
членувано жер-т-ве-но-то
мн. ч. жер-т-ве-ни
членувано жер-т-ве-ни-те