жерав

Речник на българския език

жѐрав — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. жѐрави, (два) жѐрава, м. Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде.

Грешни изписвания (3)

  • жеръв
  • жераф
  • жеръф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-рав
непълен член же-ра-ва
пълен член же-ра-вът
мн.ч. же-ра-ви
членувано же-ра-ви-те
бройна форма же-ра-ва
звателна форма —

Връзки