желатѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
прил. желатѝнов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.
прил. желатѝнов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.
Грешни изписвания (3)
- желътин
- жилатин
- жилътин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | же-ла-тин | |
|---|---|---|
| непълен член | же-ла-ти-на | |
| пълен член | же-ла-ти-нът | |
| мн.ч. | же-ла-ти-ни | |
| членувано | же-ла-ти-ни-те | |
| бройна форма | же-ла-ти-на | |
| звателна форма | — | |