желатѝн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
прил. желатѝнов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.
прил. желатѝнов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.
Грешни изписвания (3)
- желътин
- жилатин
- жилътин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | же-ла-тин | |
---|---|---|
непълен член | же-ла-ти-на | |
пълен член | же-ла-ти-нът | |
мн.ч. | же-ла-ти-ни | |
членувано | же-ла-ти-ни-те | |
бройна форма | же-ла-ти-на | |
звателна форма | — |