желатин

Речник на българския език

желатѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
прил. желатѝнов, желатѝнова, желатѝново, мн. желатѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • желътин
  • жилатин
  • жилътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. же-ла-тин
непълен член же-ла-ти-на
пълен член же-ла-ти-нът
мн.ч. же-ла-ти-ни
членувано же-ла-ти-ни-те
бройна форма же-ла-ти-на
звателна форма