жалон

Речник на българския език

жало̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. жало̀ни, (два) жало̀на, м. Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности.

Грешни изписвания (1)

  • жълон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жа-лон
непълен член жа-ло-на
пълен член жа-ло-нът
мн.ч. жа-ло-ни
членувано жа-ло-ни-те
бройна форма жа-ло-на
звателна форма