жалване

Речник на българския език

жа̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • жалвани
  • жалвъне
  • жалвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жал-ва-не
членувано жал-ва-не-то
мн.ч. жал-ва-ния
членувано жал-ва-ни-я-та