ешелон

Речник на българския език

ешело̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ешело̀ни, (два) ешело̀на, м.
1. Спец. Войскова част, разгърната в колона.
2. Влак или група от движещи се една след друга коли за масов превоз на хора и/или товари.
прил. ешело̀нен, ешело̀нна, ешело̀нно, мн. ешело̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • ешилон
  • ишелон
  • ишилон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еше-лон
непълен член еше-ло-на
пълен член еше-ло-нът
мн.ч. еше-ло-ни
членувано еше-ло-ни-те
бройна форма еше-ло-на
звателна форма