ешафодче

Речник на българския език

ешафодче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еша-фод-че
членувано еша-фод-че-то
мн.ч. еша-фод-че-та
членувано еша-фод-че-та-та