ешафод

Речник на българския език

ешафо̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ешафо̀ди, (два) ешафо̀да, м. ист. Издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди.

Грешни изписвания (4)

  • ешафот
  • ешъфот
  • ишафот
  • ишъфот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еша-фод
непълен член еша-фо-да
пълен член еша-фо-дът
мн.ч. еша-фо-ди
членувано еша-фо-ди-те
бройна форма еша-фо-да
звателна форма