ефирче

Речник на българския език

ефирче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ефир-че
членувано ефир-че-то
мн.ч. ефир-че-та
членувано ефир-че-та-та