етномотив

Речник на българския език

етномотив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • етномотиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ет-но-мо-тив
непълен член ет-но-мо-ти-ва
пълен член ет-но-мо-ти-вът
мн.ч. ет-но-мо-ти-ви
членувано ет-но-мо-ти-ви-те
бройна форма ет-но-мо-ти-ва
звателна форма