етерче

Речник на българския език

етерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етер-че
членувано етер-че-то
мн.ч. етер-че-та
членувано етер-че-та-та