етернит

Речник на българския език

етернѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Азбестоциментова смес, от която се правят покривни плочи, водопроводни тръби и др.
прил. етернѝтов, етернѝтова, етернѝтово, мн. етернѝтови. Етернитов покрив. Етернитова тръба.

Грешни изписвания (3)

  • етирнит
  • итернит
  • итирнит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етер-нит
непълен член етер-ни-та
пълен член етер-ни-тът
мн.ч. етер-ни-ти
членувано етер-ни-ти-те
бройна форма етер-ни-та
звателна форма