еталон

Речник на българския език

етало̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. етало̀ни, (два) етало̀на, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон.
прил. етало̀нен, етало̀нна, етало̀нно, мн. етало̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • етълон
  • италон
  • итълон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ета-лон
непълен член ета-ло-на
пълен член ета-ло-нът
мн.ч. ета-ло-ни
членувано ета-ло-ни-те
бройна форма ета-ло-на
звателна форма