естествоизпитателка

Речник на българския език

естествоизпитателка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • естествоиспитателка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тес-т-во-из-пи-та-тел-ка
членувано ес-тес-т-во-из-пи-та-тел-ка-та
мн.ч. ес-тес-т-во-из-пи-та-тел-ки
членувано ес-тес-т-во-из-пи-та-тел-ки-те
звателна форма