естествознание

Речник на българския език

естествозна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата).

Грешни изписвания (7)

  • естествузнание
  • естиствознание
  • естиствузнание
  • истествознание
  • истествузнание
  • истиствознание
  • истиствузнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-тес-т-воз-на-ние
членувано ес-тес-т-воз-на-ни-е-то
мн.ч. ес-тес-т-воз-на-ния
членувано ес-тес-т-воз-на-ни-я-та