естакада

Речник на българския език

естака̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. естака̀ди, ж. Спец. Съоръжение във вид на мост за извеждане на един път над друг в мястото на пресичането им.

Грешни изписвания (7)

  • естакадъ
  • естъкада
  • естъкадъ
  • истакада
  • истакадъ
  • истъкада
  • истъкадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-та-ка-да
членувано ес-та-ка-да-та
мн.ч. ес-та-ка-ди
членувано ес-та-ка-ди-те
звателна форма