еснафство

Речник на българския език

есна̀фство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Еснаф (в 1 знач.).
2. Еснафщина.

Грешни изписвания (3)

  • еснафству
  • иснафство
  • иснафству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-наф-с-т-во
членувано ес-наф-с-т-во-то
мн.ч. ес-наф-с-т-ва
членувано ес-наф-с-т-ва-та