ескиз

Речник на българския език

ескѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ескѝзи, (два) ескѝза, м. Предварителни наброски, скица, модел на рисунка или на друго произведение на изкуството и литературата.
прил. ескѝзен, ескѝзна, ескѝзно, мн. ескѝзни.

Грешни изписвания (2)

  • ескис
  • искис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-киз
непълен член ес-ки-за
пълен член ес-ки-зът
мн.ч. ес-ки-зи
членувано ес-ки-зи-те
бройна форма ес-ки-за
звателна форма