ескалатор

Речник на българския език

ескала̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ескала̀тори, (два) ескала̀тора, м. Устройство във вид на движещи се стъпала за превоз на хора в големи обществени сгради (гари, магазини и под.).
прил. ескала̀торен, ескала̀торна, ескала̀торно, мн. ескала̀торни.

Грешни изписвания (7)

  • ескалатур
  • ескълатор
  • ескълатур
  • искалатор
  • искалатур
  • искълатор
  • искълатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-ка-ла-тор
непълен член ес-ка-ла-то-ра
пълен член ес-ка-ла-то-рът
мн.ч. ес-ка-ла-то-ри
членувано ес-ка-ла-то-ри-те
бройна форма ес-ка-ла-то-ра
звателна форма