ескадрон

Речник на българския език

ескадро̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ескадро̀ни, (два) ескадро̀на, м. Спец. Подразделение в кавалерията, което съответства на рота в пехотата.
прил. ескадро̀нен, ескадро̀нна, ескадро̀нно, мн. ескадро̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • ескъдрон
  • искадрон
  • искъдрон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-кад-рон
непълен член ес-кад-ро-на
пълен член ес-кад-ро-нът
мн.ч. ес-кад-ро-ни
членувано ес-кад-ро-ни-те
бройна форма ес-кад-ро-на
звателна форма