еротоман

Речник на българския език

еротома̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. еротома̀ни, м. Лице, което страда от еротомания.

Грешни изписвания (7)

  • еротуман
  • ерутоман
  • ерутуман
  • иротоман
  • иротуман
  • ирутоман
  • ирутуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еро-то-ман
непълен член еро-то-ма-на
пълен член еро-то-ма-нът
мн.ч. еро-то-ма-ни
членувано еро-то-ма-ни-те
бройна форма еро-то-ма-на
звателна форма