ерос

Речник на българския език

ерос — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мит. Древногръцки бог на любовта (в Рим — Амур)

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ерос
непълен член еро-са
пълен член еро-сът
мн.ч. еро-си
членувано еро-си-те
бройна форма еро-са
звателна форма —

Връзки