еркер

Речник на българския език

ѐркер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѐркери, (два) ѐркера, м. Издадена част от горен етаж на сграда, обикн. с прозорци.
прил. ѐркерен, ѐркерна, ѐркерно, мн. ѐркерни. Еркерен етаж.

Грешни изписвания (1)

  • еркир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-кер
непълен член ер-ке-ра
пълен член ер-ке-рът
мн.ч. ер-ке-ри
членувано ер-ке-ри-те
бройна форма ер-ке-ра
звателна форма