еректус

Речник на българския език

еректус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ерек-тус
непълен член ерек-ту-са
пълен член ерек-ту-сът
мн.ч. ерек-ту-си
членувано ерек-ту-си-те
бройна форма ерек-ту-са
звателна форма