епъл

Речник на българския език

епъл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епъл
непълен член епъ-ла
пълен член епъ-лът
мн.ч. епъ-ли
членувано епъ-ли-те
бройна форма епъ-ла
звателна форма