епос

Речник на българския език

ѐпос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма.
2. В народното творчество — съвкупност от произведения с митологичен, героичен, исторически сюжет (приказки, песни и др.).

Грешни изписвания (1)

  • епус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епос
непълен член епо-са
пълен член епо-сът
мн.ч. епо-си
членувано епо-си-те
бройна форма епо-са
звателна форма