епоним

Речник на българския език

епоним съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епо-ним
непълен член епо-ни-ма
пълен член епо-ни-мът
мн.ч. епо-ни-ми
членувано епо-ни-ми-те
бройна форма епо-ни-ма
звателна форма