епитропче

Речник на българския език

епитропче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епит-роп-че
членувано епит-роп-че-то
мн.ч. епит-роп-че-та
членувано епит-роп-че-та-та