епѝтроп
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. епѝтропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
Грешни изписвания (3)
- епитруп
- ипитроп
- ипитруп
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епит-роп | |
|---|---|---|
| непълен член | епит-ро-па | |
| пълен член | епит-ро-път | |
| мн.ч. | епит-ро-пи | |
| членувано | епит-ро-пи-те | |
| бройна форма | епит-ро-па | |
| звателна форма | — | |