епитафийка

Речник на българския език

епитафийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-та-фий-ка
членувано епи-та-фий-ка-та
мн.ч. епи-та-фий-ки
членувано епи-та-фий-ки-те
звателна форма