епитаф

Речник на българския език

епитаф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-таф
непълен член епи-та-фа
пълен член епи-та-фът
мн.ч. епи-та-фи
членувано епи-та-фи-те
бройна форма епи-та-фа
звателна форма