епикурѐйство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед.
1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.
1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.
Грешни изписвания (15)
- епекорейство
- епекорейству
- епекурейство
- епекурейству
- епикорейство
- епикорейству
- епикурейству
- ипекорейство
- ипекорейству
- ипекурейство
- ипекурейству
- ипикорейство
- ипикорейству
- ипикурейство
- ипикурейству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епи-ку-рейс-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | епи-ку-рейс-т-во-то | |
| мн.ч. | епи-ку-рейс-т-ва | |
| членувано | епи-ку-рейс-т-ва-та |