епика

Речник на българския език

ѐпика — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • епека
  • епекъ
  • епикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ка
членувано епи-ка-та
мн.ч. епи-ки
членувано епи-ки-те
звателна форма —

Връзки