епиграф

Речник на българския език

епигра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. епигра̀фи, (два) епигра̀фа, м.
1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да поднесе основната идея.
2. Надпис върху паметник или надгробна плоча.

Грешни изписвания (3)

  • епеграф
  • ипеграф
  • ипиграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епиг-раф
непълен член епиг-ра-фа
пълен член епиг-ра-фът
мн.ч. епиг-ра-фи
членувано епиг-ра-фи-те
бройна форма епиг-ра-фа
звателна форма