епиглотис

Речник на българския език

епигло̀тис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Надгръклянник — еластичен хрущял с форма на листо, който затваря входа на гръкляна при гълтане.

Грешни изписвания (7)

  • епеглотес
  • епеглотис
  • епиглотес
  • ипеглотес
  • ипеглотис
  • ипиглотес
  • ипиглотис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епиг-ло-тис
непълен член епиг-ло-ти-са
пълен член епиг-ло-ти-сът
мн.ч. епиг-ло-ти-си
членувано епиг-ло-ти-си-те
бройна форма епиг-ло-ти-са
звателна форма