епигенеза

Речник на българския език

епигенеза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-ге-не-за
членувано епи-ге-не-за-та
мн.ч. епи-ге-не-зи
членувано епи-ге-не-зи-те
звателна форма