еоцен

Речник на българския език

еоцен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ео-цен
непълен член ео-це-на
пълен член ео-це-нът
мн.ч. ео-це-ни
членувано ео-це-ни-те
бройна форма ео-це-на
звателна форма