енциклопедѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
енциклопедѝчна, енциклопедѝчно, мн. енциклопедѝчни, прил.
1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник.
2. Който се отнася до енциклопедист. Енциклопедична личност.
същ. енциклопедѝчност, енциклопедичността̀, ж.
1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник.
2. Който се отнася до енциклопедист. Енциклопедична личност.
същ. енциклопедѝчност, енциклопедичността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- енцеклопедичен
- енцеклопедичин
- енцеклопидичен
- енцеклопидичин
- енцеклупедичен
- енцеклупедичин
- енцеклупидичен
- енцеклупидичин
- енциклопедичин
- енциклопидичен
- енциклопидичин
- енциклупедичен
- енциклупедичин
- енциклупидичен
- енциклупидичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ен-цик-ло-пе-ди-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ен-цик-ло-пе-дич-ния | ||
| пълен член | ен-цик-ло-пе-дич-ни-ят | ||
| ж. р. | ен-цик-ло-пе-дич-на | ||
| членувано | ен-цик-ло-пе-дич-на-та | ||
| ср. р. | ен-цик-ло-пе-дич-но | ||
| членувано | ен-цик-ло-пе-дич-но-то | ||
| мн. ч. | ен-цик-ло-пе-дич-ни | ||
| членувано | ен-цик-ло-пе-дич-ни-те | ||