енцефалит

Речник на българския език

енцефалѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — инфекциозно възпаление на гла xe "åíôè˜" вния мозък.

Грешни изписвания (7)

  • енцефълит
  • енцифалит
  • енцифълит
  • инцефалит
  • инцефълит
  • инцифалит
  • инцифълит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-це-фа-лит
непълен член ен-це-фа-ли-та
пълен член ен-це-фа-ли-тът
мн.ч. ен-це-фа-ли-ти
членувано ен-це-фа-ли-ти-те
бройна форма ен-це-фа-ли-та
звателна форма