енотека

Речник на българския език

енотѐка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. енотѐки, ж. Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки.

Грешни изписвания (7)

  • енотекъ
  • енутека
  • енутекъ
  • инотека
  • инотекъ
  • инутека
  • инутекъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ено-те-ка
членувано ено-те-ка-та
мн.ч. ено-те-ки
членувано ено-те-ки-те
звателна форма